Ела, да назовем звездите!...
Да им измислим… наши имена…
Омръзнаха ми безсмислените празници
и скучните недели!...
Ела, да подредим картините,
купувани със толкова любов
в измисления дом на чувствата!...
Ще ме обичаш ли?!
Ще ме обичаш ли, дори когато
свърши виното по всички точки на земята?!
Когато се затворим само с книгите
и обичта си?!
За ден, за два…
За тези дози самота и нежност,
които можем заедно да понесем…
А след това?!...
А след това – ще бъдем минало…
Красиво минало!…
Но дотогава…
Но дотогава… да рисуваме откраднатите мигове…