Светло и прекрасно - 
на места очарователно почти.
Надеждата измъква се
като змия от чужда пазва,
просъсква сладко, усмихва се далечно - 
ако страдаше за нещо - 
не видях да ѝ личи.
От бора на безумните желания
се спусна катерицата на мислите.
Опашката ѝ пухкава опитваше да хване вятъра,
надхвърляше два пъти тялото
и преди да се превърне във илюзия от пясък - 
реши, че няма да се приземи.
От мостика на делника наглеждаше децата си
ранима събота - с ръце
горчиви и премръзнали от студ.
Една реклама за спокойни сънища
оглушително натякваше...
Че светлото ще бъде утре,
а прекрасното...
Ще си отиде с друг...