Нямам глас да изпея всичко, което искам.
Нямам сили да преместя няколко планини...
Думите ми се лутат, а искам да ти напиша
кратък сърдечен стих...

Защо имам чувството, че животът ми твърде куца по стръмни склонове, за които не съм предполагал дори?
От всичко мечтано - почти цяла четвърт се случи...
Дано благоденстват най-любимите на света дъщери!
Всичко друго навярно - за друг живот ще остане -
благодарен съм и на това!
Вдигам чаша във тъмното, паля самотна цигара...
Праведниците са мъртви отдавна,
само грешници бродим по тая земя...

Нямам глас, за да пея, но мога да шепна:
"Обичам те!"...
Стих не написах, но мога в прегръдка да те приютя...
А планините...
Планините - по местата си нека стоят...