Когато се втурна да разтребиш дома ми,
аз се щурах около теб и не знаех какво да правя.
Каквото и да кажех - гласът ми -
се превръщаше във предател...
Мислех си...
Можеш ли да сториш същото и със душата,
или за нея още няма измислени препарати?!...
А пък и една душа - колко му е:
навън я изнасяш -
да я постопли слънцето и одуха вятърът...
Честно!...
Тайно се радвах и не можех да скрия,
че жена такава не е минавала през живота ми,
че даже кучето ми я заобича,
а безмълвни - съседите криеха гузни погледи...

Когато пресече мрака на мислите -
бях неподготвен...
Очаквах, че ще поскита в тях ден-два
и ще си иде...
Кораво момиче оказа се -
и в най-самотното кътче -
бръкна без ръкавици...

Казвам: Спри се! Разтреби достатъчно!
И я прегръщам -
силно и мълчаливо...