Разхождам се по контурите на твоето тяло и не искам да спра.
Както всеки читател не иска да идва краят  на хубава книга...
Току-що бяхме заедно на покрива на света -
аз възхитен, ти - като у дома си.
Невероятни мигове...
Твърде пясъчно бе, преди да доплувам до теб.
Всички залези бяха с прическа на някой от Бийтълс.
Всички изгреви бяха с еднакви лица и уморени, уморени от моето недоспиване...

Сега е есен... и зима ще дойде след нея - знам,
но някак, някак вече не ме плаши зимата...
Завивам рамото ти, изгряло в нощта ми като луна и безшумно замислям роман,
в който за теб да разкажа на всички...
   

...и много романтично. За любовта няма сезони :)