Разпитваш подробно...
Нима не разбра?!
За лирическия герой тук става дума.
Но... да не развява в чужди стихове
побеляла брада -
му е нужна и една лирическа героиня.
Той ще дълбае с мисли своята пустота
и беззвучно ще отваря уста - като риба.
Ще чезнат думите му като лястовичи ята,
прогонени от дългия шал на зимата.
И ето, че в нощите му се втурва тя.
Да разтреби хаоса от мечти и илюзии есенни.
Той се радва тайничко -
уж герой, а пък ням.
Какво да направи - дори не се сеща...

И тука подсказвам сцената аз...
Но какво обяснявам ти - нали го прочете?!
Просто става дума за мъж и жена,
населили някакво кътче
в душата ми или сърцето...