Имам вечер самотна пред себе си
и някакво камъче във обувката.
Имам уиски - от моето - вкъщи и...
мечти за споделяне...
Простанството имам - на глупостта си
и надеждата да прегръщам...
И тъгата си имам, но...тъгата...
Тъгата си е само за мене...

Ще поседна на балчишкия камък, който
обхожда алеята...
Ще развържа обувката и...
Ще потърся примирие с нейните пътища.
Когато се върна в пространството
на познатите линии -
ще се вкаменя от очакване,
вперил поглед във стълбите...

Поздравление!