От събота до събота залъгваме
глада за спомени - с мечти за щастие...
Душите си на кучета обърнахме -
да вият под месечината озъбена на самотата...

Дълбоко в глътките на старите ни песнички
промъква сухи трели дрезгавият вятър...
Пълзим по гребена на възрастта и
                                                                нервничим -
със нокти в билото на младостта си.

И гръб обърнали към портокалите на залеза -
деня посрещаме - нахални като бурени...
Лица кривим, подводни рифове - челата ни,
разбиват злобата и ревността на бурите.

Нецензурният вой на вълчи глутници
сподиря пътя ни през лоното на времето...
Забравили доброто - кръстосваме покоя уличен,
хабиме въздух чужд...
                                          И озлобени кретаме...


             .                                                                        1993 

Казвам го с поклон и с ръка на сърцето си. Прехласнах се по неподкупната образност, а това буквално ми легна на сърцето:

"И гръб обърнали към портокалите на залеза -
деня посрещаме - нахални като бурени...
Лица кривим, подводни рифове - челата ни,
разбиват злобата и ревността на бурите."

Поздравление, Краси! Повя ме чувството за вечност.