И слязох до водата -
писмо да ти напиша с тихите си стъпки,
че горе - на брега - от вятъра
не мога да си хвана мислите.
Тук - укротява се сърцето ми -
от невъзможности изтръпнало,
от премълчани болки... и грижи - непоискани.

След мен - вълните
разлистват с котешките си езичета
посланията ми - до теб запратени,
като крила в безкрая.
На хвърлей от брега, до шамандурата -
проблясва златна рибка.
Очи кокори, подканя ме, но аз...
Не искам да я хвана...

...и финалът!