Понякога Безкрая се напива със тъга
и безформено разстила се
над чашата си с вино...
Тогава -
Залеза размахва дълго фосфорната си лула
и почти, почти съвсем се слива с Изгрева...
А той - напушил се с любов -
като несигурен хлапак,
прокарва мисли като пръсти
по гърбовете на вълните...
Запазил във зеницата си
образ на жена,
която само аз познавам...
Но не виждам...