Като гладни, бездомни кучета
след мен се облизват вълните,
а нямам какво да им дам...
Ако подхвърля троха от деня си -
ще загорчат и ще станат скучни,
а аз - ще продължа по пясъка - сам...
Здравей, мое зимно Море!
На твоя бряг някога водех момичета...
Превеждах им соления шепот
на твойте въздишки... преди да ги съблека...
с напукани от насита устни
повтарях, че ги обичам,
а после изпращах ги -
без обещания и без цветя...

Само най-възможните решаваха,
че има любов и през зимата...
Пристигаха високомерно и вярваха,
че ще ги приютя...
Понякога...
Понякога беше самотно,
твърде празно и ветровито...
Отварях прегръдка, а после -
докато тръгнеха -
скубех жестоко рижата си брада...
Минали времена...
Ти, мое Море, едва ли ги помниш...
В лексикона ти неразлистен -
не съм само аз...
Хиляди малки герои, извършили подвизи -
се мислят -
за истински гларуси... и сега...
А аз - просто присядам до теб -
да подишам
от укротената си, набръчкана свобода...
Едно недосънувано име
върху вълните ти да изпиша,
макар да зная, че те -
не помнят никакви имена...