Върху терасата умислена на морското казино
предесенно въртяха се отронени листа...
Сред тях - най-влюбените бяхме ние
и танцувахме унесени в захлас...

Изгарящо красива бе лятната ти рокля, 
ръцете ми не можеха да ѝ се насладят.
Запознат със правилата - гърба ти не докосвах,
но ме привличаше със трепета си
бледата му голота...

Със сакото си наметнах те, преди да те целуна.
Омаяна - в сънливи улички поведе ни нощта...
Тананиках стара песничка със мои думички,
а ти... а ти се смееше със глас...

Разходката ни беше дълга и едва на зазоряване
нежността ни спря задъхана пред твоя вход.
Помогнах ти с ключа, но думички за тръгване - не знаех -
и влязох с теб...
Не можех да си тръгна без сако...