Постинг
21.10.2019 21:42 -
Диез за копче, лъч и саксофон
На масата в казиното тъгуваха забравени
две чаши вино и поизсъхнал син чадър...
Терасата под сенките - олющено скучаеше,
а саксофонът...
Прегърбено изпрати лятото с последния си дъх...
По пясъка - в ръка със сините си джапанки -
пристъпваше Октомври - простимо млад и къдрокос.
Със лъскавото копче на ризата му си играеше
лъчът на фара, протегнал любопитен нос...
Подрънкваха минорно в старото пристанище
веригите на котвите, останали без път...
И само вятърът повтаряше диезите на лятото,
изпети с нежност някъде във цъфналата ръж...
две чаши вино и поизсъхнал син чадър...
Терасата под сенките - олющено скучаеше,
а саксофонът...
Прегърбено изпрати лятото с последния си дъх...
По пясъка - в ръка със сините си джапанки -
пристъпваше Октомври - простимо млад и къдрокос.
Със лъскавото копче на ризата му си играеше
лъчът на фара, протегнал любопитен нос...
Подрънкваха минорно в старото пристанище
веригите на котвите, останали без път...
И само вятърът повтаряше диезите на лятото,
изпети с нежност някъде във цъфналата ръж...