Тази сутрин дори вълните безпаметно спят.
Надиплени – краищата им – само похъркват нежно. Почива си август след бурния неделен танц.
Сили събира, за да си тръгне. 
Безбрежно е...  

Немигнал от щастие, един малък рак
разказва с красиви послания
колко невъзможно е влюбен... 
медуза посърнала, останала в миг сама –  
се чуди дали е достатъчно хубава...   

И само гларус безчувствен – 
чака – с плавник да сложи печат
за край – върху корицата пъстра на лятото...  Подозрително бели летовници 
ритуално опитват се да го задържат
и не вярват,   
не вярват, че невъзможно е...  

И финалът подхожда!