От мойте смокини и комшийските ябълки
стъкнах набързо закуската.
Кафето си преди това изпих на гладно,
а хапчето за сърцето - пропуснах...
И... зачаках да дойдеш - сънна и есенна,
с края на август в косите -
благодатна и хубава...
Докато тръпнех наоколо -
съчинихме с вятъра песничка,
в която се пее за късното влюбване...

Утре да дойдеш пак!
Ябълки имат още съседите,
а и смокинята плод ще даде -
да го затворим в прегръдка -
за зимата...
Вятърът ми подхвърля акорди
на нова песен,
а аз разпилявам бемолите и...

Хайде! Идвай!