с аромата на взета жена,

на която не мога да се наситя...

Сега имам всичко -

препълнена с нежност душа

и съм готов да прошепна: "Обичам те!"

В кадифена палитра

звездите неустоимо мълчат,

а ръцете ми -

безпътно се лутат в безкрая...

Тази привечер вторникът

имал неотложни дела

и без да пита -

безнадеждно запиля се нанякъде...

Остави ни тук - неразделно сами -

като черупка мидена и зрънце пясък

сред океана...

В нажежено безсъние

един към друг да вървим,

осъзнали до болка,

че други пътища няма...