Тази пресъхнала кошница - скуката -
хвърля посеви около мен...
Толкова вехта е, а още не се е научила,
че не може да завладее едно остаряло дете...
Докато съм още жив и влюбвам се,
докато имам дом и не ползвам чадър,
докато крача направо по пясъка и не търся
спасителен изход в бързата смърт...
Ето - рибарите -
един през друг си плакнат оловото.
Риба няма - не си мерят улова,
а друго - няма какво...
Хвърлят все по-далеко, сякаш се състезават,
още малко ще закачат Одеса -
град на един минал живот...

Бяха млади тогава, а украинките хубави...
Днес - не кълве...
Вълните нашепват спомени и блестят...
Украйна е свободна репубика,
жените ѝ - още по-близо
и предлагат тела, но не и любов...

И пак хвърлят...
Замерят с олово скуката -
избягали от жените си -
дето за щяло-нещяло кълнат...
Нямам въдица още, но са ми близки -
тези бивши свободни момчета
с души хоризонти
и поостаряла гореща плът...

Напомпи го онова жалко лудо лайно blackpredator.
Затова ще има много минуси.

Не е лайно.
Помпи и мен.
Миси

И благодарност към всички 50 човека, които са тук заради поезията!

Здравейте, приятели!
Вече и аз съм в екипа.
Карамелита, идвай и ти!

Тутакси долетях, мила!
Ние с теб сме най, най най!
Нали?