Човек не би могъл да се сгрее
под изгрева на мечтите...
Виж...спомените
могат да топлят...
Когато си мислиш, че вече,
че вече си останал без нищо -
дланта на деня се обръща в друга посока...
И...не ти трябват повече
думи за огрев.
Искрите прескачат край теб
като...самодиви...
Загърби тогава всички укорителни погледи
и влез гордо,
с побеляла глава
във зимата...

Уловен миг.
Мисля, че мечти трябва да има,
защото истинският огън е в пътя към тях.

Успех!