Не, не – удобно е… Здравей!
За първи път ме хващаш да не правя нищо.
На тавана съм и препрочитам стихове…
Наслаждавам се на стореното преди…
На лайсните по ъглите, на неочакваните ръбове,
на старите любови… през прозорците…
Мълча…
С въображение, разпънато със хиляди пирони…
От себе си доволен съм,
а циганките дето хвалеха –
се разпиляха по Полша и Германия и…
Се радвам на направеното сам…
Картините на младите художници,
колекцията, подредена уж небрежно…
И сабята на дядо ми –
нащърбена от строгост –
се отразява в саксофона за тъга…
Книгите на автори, с които разговарям –
за по-удобно са навсякъде…
Мой малък свят… и крепост, и затвор…
Олющен морски фар…

….. Ако развържа стоновете на сирената
и лъча освободя – да търси заблудени …
Ще ми стане тъжно…

А ти ще дойдеш ли?!...