Постинг
25.03.2019 15:27 -
Парижки блянове във куци рими
Седя на масата пред чашата с абсент –
нали в Париж абсент се пие…
Редя със почерка си разкривен
унили стихове… или полуунили…
Очаквам те в прегръдките си вече втори ден.
Забрави ли!...
Забрави ли, че среща имахме?!...
Напих се вчера – по парижки откровен –
в „Бистрото на Никол“,
а ти и днес не идваш…
Хвърчат ми римите като мухи пред дъжд.
Едва ли нещо свястно ще напиша…
Нали съм само – побелял от обич, влюбен мъж –
на среща във Париж…
По теб бленувам в стихове…
Художника – импресионист от слънчевия тротоар
ще помоля тъжно… да те нарисува…
Ще му разкажа за очите ти със цвят на тъмен кехлибар и за невероятна душа, която имаш…
Ела, най-после! И повече не ме мъчи!
Абсентът стана много…
Главата ми – дебелостенна кана…
Ще ти напиша най-любовния парижки стих
и ще спра да пиша – грешка – пия –
обещавам…
Допивам тихо поредния горчив абсент,
а римите ми –
пак на куция си кон залагат…
Художникът…
Художникът довършва най-красивия портрет…
Ще му платя и… тръгвам,
но ти…
Ти се появи на прага...