Не събуждай корабокрушенеца в мен!

Тъкмо сложих – най-после – юздите

на щастливия вятър…

Мислех…

Мислех със теб да ни отнесе надалеч…

В най-далечните необятни пространства…

Необитаеми острови не останаха –

                                    нима не разбра?!

Ако ме прогониш…

Накъде да избягам?...

Едва ли ще оцелея в пустините.

Но дори и на смърт

от жажда по теб да се обрека  -

пак ще благодаря на пространствата…

Че те имах.

Повярвай ми! Този вятър е диво-красив.

Разпиля ме…

Сама усещаш нежността на крилата му…

Не казвай нищо! Нищичко… Да помълчим!...

Ако нямам място до теб –

чака ме моята Атакама…