Отпили глътка от първия дъжд на лятото  -

събират децата си старите лястовици…

Сушат си досадата мухи и комари,

а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…

Мъжко време задава се  -  пияно от размисли.

Пред пълните чаши чертае несигурност самотата.

Преживяното в предните дни –

от днес става тайна  -

протяжна и дълга и боли от тишината й.

Лястовиците, подредили децата си

в безкраен ъгъл,

поемат на юг, към топлината…

Мъжете отпиват горчиво и вежди помръдват  - 

неразгадали до днес характера на жената…

И… пият. Пият безадресно и дълго,

като че ли с това ще променят нещата.

Покрай самотата им пропълзяват земноводни

и тъщи,

но те, те не могат да пазят тайни…

Мъжете…

Мъжете са тъжни бемоли в сезона на отлитащи щъркели.

Таят преживяното и вървят, вървят към безкрая…

Тежат им премълчаните думи и клетвите,

които носят,

а тайните…

Тайните озаряват неравните  стъпки

в прохладата…