Ти… нямаш все още бял шал,

но устните ти крият вкуса на дъгата…

На човека до теб  - 

кой ли мъж не би завидял?!...

На ръце биха те носили,

биха гледали и децата ти…

Ти си свикнала да се оглеждаш

в тези гладни, орлови очи,

но не им позволяваш да видят

колко всъщност си слаба…

Вдигнала всички платна  -

преминаваш през чужди мечти,

а след теб  -

следа от премълчани въздишки остава…

Аз… аз съм залив  -  ела и платната спусни!

Обещавам – от ветрове и от бури –

като дете да те пазя!..

Уютно и тихо до скука

е в дълбоките мои води…

Но приливите…

Приливите ще изплетат белотата

за шала ти…