Изгубих те от погледа си

и… ми стана криво  -

под палмата на нежността

останал сам…

Нима пое към слънчевите утрини на Санторини?!

Без мен?… Без камъче от моя бряг?!

Като потънал галеон –

след бурите полегнал –

в неудобната прегръдка на деня…

Забивам котвата, която ще те върне

в дълбоките пространства

на ценните неща.

Върни се, моля те!...

Че има още изгреви

пред погледа на нашето очакване

и дремят много пясъчни зрънца

на радостта

в черупките на бисерните миди,

а сам не мога да ги събера…

Върни се!...

Разстлал съм ти легло от палмови листа…