Постинг
03.02.2015 18:13 -
Да поговорим
Да поговорим тази вечер за дъжда и есенния ромон на остарелите капчуци… Не виждаш ли? Не виждаш ли брезите как тъжат – до тъмносиньо, тъмносиньо и сребристо…
Акордът на тъгата като прошка прозвуча и не потърси хора на щурците… Дочувам глъч в октавата на есента и ситен смях на палави осминки…
Дъждът в душите ни е труден период… Безброй слънца са нужни, за да го изпият… Макар напукани - надеждите си имат свой живот, а ние… като капки във недрата им попиваме… |
Няма коментари