Разрошил пръските на стария фонтан,

усмихваше се Залеза - загадъчно, лениво и блажено...

Поизбелялата монета на новата луна

намигаше между сезоните - преливаща от щедрост.

Размахваше рапири вятърът във своя си игра,

воюваше срещу напъпилите клони на дърветата.

Един от уличните вълкодави

разхождаше без всякаква следа

безадресна мартеница - 

нетипично мръсно-свежа...

По гълъбовосиньото безбрежие на този ден

чертаеше най-кривите усмивки добротата.

Едно момиченце със руси плитки и премръзнали ръце

рисуваше слънца върху витрината за сладоледи

                                                                                пред театъра...

Като плочка разлепена на мокър тротоар -

очакваше поредната си жертва чайката от кафенето.

А аз...търкулнал се по сипея на мъдростта,

загърбил завистливите одумки на духовните джуджета,

прегърнах с мислите си едно проскубано врабче

с крачета кални,

нечакано от никого в простора...

По него ти изпращам късче предпролетно небе

............и душата си..........

Ще я намериш във сълзата на окото му...