Не! Не съм болен...
И навярно -  личи ми...
Просто днес – малко,
ама съвсем мъничко – не ми е добре.
Няма нищо общо със мислите и мастилото.
Казвам ти още,
че задачите неизпълнени
ще прехвърля за утре
в моя черен тефтер.

  Не, не съм легнал със чай и компреси.
Очите ми  -  зачервените,
може да са от махмурлук,
а и пак затворен  - прозорецът
безнаказано пречи
на чистия въздух да достигне до тук.

 По кривата стряха се изнизва следобедът.
Ранни лампи запалва декември
в наситен, жълтооранжев гирлянд...
Нямам сили за зимата...
Химикалът ми спира,
а мислите тичат – на забрава обречени
и уморено, отчаяно свалям на перваза  -  побелялата си глава...

 От тук нататък  -
не питам:
Къде е Златарина;
и измамите кръгли
къде са?
Кой залъга ни
с обещаващо златна лъскавина?...

 

Дъх поемам си.
Отварям очи  -
жена ми – до мен
приготвя компреси,
завива ме
и налива ми чай.

                           Красимир ЧЕРНЕВ