В амфитеатъра на залива стърчаха седем гарвана –

наминали да чуят новините.

Готови за търкал - десетина зорки гларуса -

решително мълчаха от гърбицата на рифа.

Недоволните фантазии на мъжките им пориви

кръжаха недолюбено като момичета.

По края на вълните, повдигнала поли, поредната история,

подскачаше в очакване натрапниците да си идат.

Небръснат и намръщен - повел тъгата си следобедът,

разхождаше я като кученце в очакване на битката.

За миг поспираше и като безгрижни жабчета в простора -

замахваше и хвърляше душите ни…

И понеже яхтата безпътна на следобеда

препречваше самото гърло на безкрая,

а в голотата й от дъното се вглеждаха

откъснатите котви на хиляди фантазии –

пейзажът, красив и стръмен като божество,

надвеси се неистово над залива -

за да покаже,

че преди да почне

битката е свършила…

И се закичи със едно оскубано перо…