Намери ме в затихналата проза на следобеда!

Душата ми - завърнала се блудница -

като вярно куче

ще се затъркаля във краката ти.

Отмести я, ако те препъва…

И ела

в прегръдката на моето очакване!...

Ако се срамуваш -

затвори очи,

но ръцете си не спирай!

Ще ти платя с несбъднати желания,

защото съм богат със тях,

а ми омръзна да водя

позиционни и безпринципни войни.

Не се страхувай от прекрачената близост!

Ръцете ми бинтоват бавно

ходилата на последните илюзии

и само мракът ме дели

от радостта и съвършенството

на изгрева…

Вертикалите на спомените -

размножават се като бамбук

под песъчливите истории

за вечност…

Намериш ли ме - забрави света,

прегърбен под идеите

за съвършенство!...

И моля те!

Побързай!