Това лято се случи знойно и сухо.

Синоптиците не са споменавали думата „дъжд” от април.

Кръвоносните съдове на хипертониците

неистово се разшириха,

замъчи ги повсеместен и зъл главобол -

пълноценен и неутешим…

През това лято,

след обилната пролет,

котките родиха второ котило,

но продължаваха да дерат до светлосиньо нощта.

Зеленчуците на стопаните масово изгоряха -

от някаква болест,

а тези, които узряха преди това -

бяха вкусни, но не стигаха за зимнина…

Крайбрежната кукумявка изчезна нанякъде,

загърбила безотговорно своята територия,

а писателите от почивната станция -

не написаха нито един смислен ред…

Към разруха вървеше държавата

и само анархията - крепеше някак подпорите,

а от крайните мерки - нямаше капка здравословен ефект.

Всички стари и новоизлюпени гларуси -

като пирати,

безпаметно,

до крак,

до повръщане се напиха.

Дремеха безконечно и не изтрезняваха нито за миг.

Вече десети ден цареше измамен покой…

По русия пясък се разхождаха гарвани

на внушителна група,

жили и мускули демонстрираха,

задяваха чайките,

но без да налитат на бой…

И само

появилите се пак - след двадесет лета - чехкини,

скучаеха мрачно и прикрито завиждаха

на рускините - до вежди потънали в свои води…

Дървата бавно поскъпнаха, след тях въглищата и сиренето,

а пък бирата…

Бирата нямаше почивен ден,

нито промоция някаква -

и с лекота надхвърляше всички европейски цени…

Безплатни останаха само напращелите залези

и разкошните изгреви -

ако ранобуден спасител не ги отрови

с разноезични псувни…

Че някой пак е правил любов - горе на вишката,

въжето оплел е, чадъра насилствено свил…

Много неща това лято не се случиха.

Приземиха се обаче много… много мечти…

По пътищата -

маса народ - съвсем като на война -

се избиха…

А все още е лято…

И ще ми трябва

още един молив…