Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.

Настъпи пустота...до оня миг, когато

осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име

и неповторима красота...

Тогава...

За първи път надникнах през черупката на самотата си,

но изненадата и светлината ме блъснаха в корубата - назад!!!

Запитах се: защо в живота си броях единствено летата?

Защо им вярвах, както се вярва на майка и баща?

Та те преминаха през хребета на младостта ми като вятър...

Както неуловимо преминава сладък и безгрижен миг.

Стопиха се в лавината от спомени - подобно бучка захар,

която талантливото жребче изхрусква в шарения цирк.

Лъжа и спомен е животът ни - река в реката...

Най-после укротена, помъдряла в ниското - тъй както есента.

От скромното съкровище на моята разграбена душа - 

на кой от цветовете да заложа днес остатъка?!..