Аз съм само един тъжен остров

в есенното море на безкрая.

Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.

Няма го моето име - не съм отбелязан на никаква карта

и в никоя книга за мен нищо не пише.

 

Обезличен съм от делничност -

като илюзия в мрака витая,

не забелязва никой даже, че все още дишам...

Ако сторя добро - приема се -

като задължителна запетая,

ако нищо не сторя - отблъскват ме

като досадна мисъл...

 

И плувам, плувам в дълбокото,

но не изпускам от поглед брега, защото зная -

крехка дъга изписва моя килватер...

Мечтая за бури, за океански безкрай мечтая,

а слушам само коралите вечер

и сънувам, сънувам екватора...

Красиво е!Поетът Владимир Попов пише, че не човешката душа е бездна. Битът е бездна. Разбирай - сивата делнич\ност е бездна. Всичко друго е за предпочитане пред нея. А за океана да не говорим