Тук - на деветия етаж

е тихо и мизерно като в рая…

Високо и самотно е

тук – на деветия етаж…

Сутрин - изгряват рано

красивите божествени създания,

напълват своите мускалчета със кръв

и се превръщат във мечти

или поне в мираж.

Деветият етаж е цяла теорема.

Решението е бутиково - за всеки по едно.

Застанеш ли пред перилата на дилемата -

избираш между стогодишните войни и вечния покой…

Деветият етаж е построен от финикийците,

но купен после от синове и дъщери на Ескулап.

Те не признават: хайдути, възрожденци, рицари,

тук непродуктивни са словата: меч, перо, душа…

Деветият етаж е кръстопът -

за ада или рая…

Приют за размисли и клетви е деветият етаж.

Повярвайте ми! Аз бях там и дума зла –

не мога да ви кажа,

за съжаление не мога –

и думичка добра…