Когато тишината в пясъчните замъци

отстъпи плахо мястото си

на неочаквана и дръзка изневяра…

Стените се напукват и основите поддават –

обезверени от ласките приспивни на вълните,

а във покоите звучи романс на Шостакович…

Като предателство…

Като предателство, промъкнало се

тайно под клепачите,

прегърбени безпаметно

под тежестта на знакови понятия…

И аз бях там…

И аз събарях…

А приседнал после в подножието на тъгата си –

видях:последната обречена любов

да къса ябълки

в градината безмълвна на септември…