Убедена,че няма сбъдване -

една от мечтите ми

гравираше с палец послание

върху крайбрежния камък на утрото...

Друга – оптимистично настроена -

управляваше с крив показалец

възторженото си хвърчило,

лавирайки между смръщените набези на вятъра...

А останалите се излежаваха

върху моравата на настоящето

и по своему им съчувстваха...

Извили в опашка надебелели тела,

полузадрямали – чакаха ред

за яркия скутер на слънцето...