Постинг
20.05.2013 12:13 -
УТАЯВАНЕ
Утаяване
След слънчевите съботи на свободата -
илюзия оказа се надеждата за утрешния ден.
Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:
Към края сме! Тук всичко свършва!
Това е, моето момче!
Изпращам с дълъг поглед и последната надежда,
напуснала безмълвно черупката на моя бряг.
Усмивката на радостта ми - под залеза приведена,
разлиства спомени безцелно като в някакъв атлас .
Макар да знае твърдо, че нямат география
мечтите, мъката и радостта.
Щом тръгна аз - ще вдигне синьото платно на август,
ще приласкае вятъра и ще отплува
към някой непознат...
Но не момчето в мен - животът си отива.
От безсилие накъсан, полуусмихнат, полусподелен.
Безсолен и безвкусен, и хлъзгав като риба,
която уж си хванал,
но се оказва - не съвсем...
Няма коментари