Мое дяволче русо! Мой Фют непослушен!

Твоята мелничка малка как не се умори?!

Забърборила е и заразпитвала - сгушена

от мига,в който отвори очи.

Поспри за трийсет минути! Да чуя поне новините!

И те моля: не ги коментирай преди техния край!

Но ти знаеш прекрасно, че няма да ти дърпам ушите

и виждам огънче палаво във очите ти да играй.

-Имам тиксо, широко - и ще ти залепя устата!

          -Залепи ме, хайде! Зная къде е. Искаш ли да ти го дам?

          -Калина Чернева, госпожице палава! Стоп на играта!

Не се шегувам и някой ще плаче - знам!

Говоря си аз - мазоли езикът ми хвана...

Ех, момиченце щуро... замислено някога за момче...

Мое дяволче Фют, тайфунче русо и палаво...

Прости на баща си!

Расти на воля, мое врабче!

Красимир ЧЕРНЕВ