Два часа за изложба, малко поезия, чаша вино

и усмивки с познати…

После - децата, жената, къщата - и

току виж – дошла неделята.

Вечно бързам, без почивка,

време нямам за остаряване.

Дълъг е булевардът пред мен,

накъсан с много неравни пресечки…

Затворени вечери

в спорове, хапчета, телевизия,

в кратки войни с бегли проблясъци -

без победени…

Уют, изграден върху пясък,

а отдолу - точат ръбове мидите,

готови – идилията на постелята

да разкъсат на спомени…

Красимир ЧЕРНЕВ