Изпил две чаши слънце, следобедът

стана ленив до наивност

и словоохотлив до досада.

Мъжете подхвърлят остри камъни

в несговорчивите дворове на съседите

и подпират лопатите с души разтворени

за сладки приказки и есента.

Свършва бетонът и улицата,

въобще идва край на бригадата,

и само шишетата празни

от изпитата бира

тъгуват

за шегите и твърдите вицове.

Но все някой ще ги върне

в магазина на Пепа…

Красимир ЧЕРНЕВ