За кой ли път преминавам зад гърба на просяка,

защото нямам сили да го погледна в очите.

Китаристът - по-добър от Клептън – ще ме чака в подлеза

и ще пръска акорди, трохи за гълъби, храна за мечтите...

Ако можех - бих построил дом за всички самотници.

Бих приютил и нахранил сакато и куцо.

Работа щях да дам на безработните,

естрада и турнета - за музикантите улични…

Ако можех…

Но мога да прочета стих в дъното на площада,

докато някой не издържи и ме замери с камък.

Мога да разделя монетите си между

китариста и поредната баба,

а на другия ъгъл - да оставя залъка си…

Красимир ЧЕРНЕВ