Като първи съпруг на тъгата -

изоставен пред олтара на зимата,

не искам без повод да си спомням за лятото,

в което те срещнах, опознах и целунах.

Портокалът на слънцето преплиташе пръсти в косите ни

и си играеше като художник със цветовете им.

В палитрата му имаше само златисто,червено и синьо,

а аз очаквах мрака и тъмното, и ми трябваше черно.

Заровен във ласки -

пропуснах да кажа най-нежните думи…

Пиян от любов -

не написах най-щастливите стихове…

Ти си тръгна - точно когато се договарях със римите

и остави облачен вкус на лято

отминало.

Красимир ЧЕРНЕВ