Захванах се да подредя любимите неща

сред хаоса, обзел тавана на душата ми…

Обувките със пясък от Карибите -

не стигнали до там;

носталгията по Париж;

седефените спомени и книгите…

Многоликите картини на любимото море,

Застинали във думи, във платна,

върху палитрата на нямо бъдеще…

На фара – самотата, тъй и не разказана до днес;

каравелите във залива;

самият залив;

тъгата му и мокрите му сънища…

Копнежът по Калкута, за който дадох старата любов,

в едно с потъпканата гордост, посинялата тъга

и кривата усмивка…

Табунът със илюзии - къде да подредя?

А ятото с прекършено крило?

Адажиото, копнежът по Верона?

Реката с черни мисли?...

Но каква подредба във един таван?

Гъмжащ от образи - екваториално независим…

Щом грее слънце в него

и се надбягват пъстри ветрила -

редът е невъзможен, а хаосът - привличащ…

Красимир ЧЕРНЕВ