Поезията на Красимир Чернев
Постинги в блога
08.04 15:54 -
Бележка върху пролетно листо
Разсънва се тъгата със изгрева на пролетта
и всяка делнична черта нашепва за любов -
необяснима...
и всяка делнична черта нашепва за любов -
необяснима...
30.03 11:22 -
Снимка - побеляла от сол
Поредният залез прогаряше
синьото на простора
и в бездънната тишина на залива
синьото на простора
и в бездънната тишина на залива
16.03 23:50 -
Фантазии по партитура за очакване
Това, което съчиних, не става за песен на Клептън
или Сантана.
А и дали искам да бъде песен - не знам...
или Сантана.
А и дали искам да бъде песен - не знам...
08.03 12:01 -
Приют за премълчаните пространства
В пространството на думите и книгите,
където те затварям тихо -
не пускам никого, безкрайно никого,
където те затварям тихо -
не пускам никого, безкрайно никого,
03.03 12:09 -
Монолог на издъхващия оръженосец
Потънаха в кръв старите бойни полета...
Няколко рицари оцеляха,
няколко се отправиха в бяг...
Няколко рицари оцеляха,
няколко се отправиха в бяг...
24.02 15:04 -
Като любими страници да овехтеем...
И на мен ми стана студено...
От няколко дни февруари със смръщени
вежди гледа под нулата...
От няколко дни февруари със смръщени
вежди гледа под нулата...
21.02 11:39 -
Битови разсъждения на Трифон Валентинов
След чехлите и цигарите,
след твърдата четка за зъби,
при теб имам и анцуг -
след твърдата четка за зъби,
при теб имам и анцуг -
17.02 20:04 -
Реклама
Светло и прекрасно -
на места очарователно почти.
Надеждата измъква се
на места очарователно почти.
Надеждата измъква се
12.02 14:24 -
Пастел в бяло, зелено и босо
Помня как се взирах в босите ти стъпки,
които до възторг опияняваха
главите рошави на побелелите глухарчета...
които до възторг опияняваха
главите рошави на побелелите глухарчета...
07.02 13:57 -
Зимен радиус на дъгата
Нямам глас да изпея всичко, което искам.
Нямам сили да преместя няколко планини...
Думите ми се лутат, а искам да ти напиша
Нямам сили да преместя няколко планини...
Думите ми се лутат, а искам да ти напиша
01.02 13:50 -
Сезонно почистване
Когато се втурна да разтребиш дома ми,
аз се щурах около теб и не знаех какво да правя.
Каквото и да кажех - гласът ми -
аз се щурах около теб и не знаех какво да правя.
Каквото и да кажех - гласът ми -
28.01 15:53 -
Имена
Никой не знае и не помни имената на фаропазачите,
тъй както не се помнят тези -
на оцелелите и непотънали кораби...
тъй както не се помнят тези -
на оцелелите и непотънали кораби...
