Добрах се с мъка до познатия бряг…
От платната ми бяха останали… спомени…
Нямах даже котва за хвърляне –
изпълзях  на сушата като… земноводно…

По алеите весели цареше мир.
В простора се гонеха отвързани облаци.
От фонтана с мелодии гребнах вода и я изпих…
Не усетих вкуса ѝ, но бях жаден за още…  

Продавачът на залези ме гледаше с тъжни черти… Попитах го:
Колко път ме очаква до ъгъла на надеждата?
На един дъжд разстояние от тебе са – виж 
и лятото,и есента… и любовта…
Проклета да е!...  

Каза ми и вплете нова панделка от лъчи 
под сърдитите вежди на кея…
Ръцете му слънчеви – не спираха миг,  а
ми се усмихваха щедро
очите му слепи…