Нещо циганско се промъква покрай тихата вечер.
Усещат го даже щурците и пренареждат акордите. Проблясват обеците ѝ златно
и прозвънват сърдечно, 
къдрица немирна заплита се във тополата…
И увисва луна… Огромна луна –
лятно щастлива и грешна.
Взира се дълго под сенките,
но не разбира:
Защо се крият човеците?...
Преситена котка приглажда корем
и в полусън мечтите си свежи облизва.
Прехвръква прилеп – възторжено смел, 
а сред вълните заиграха
най-щастливите риби…