Като изгрев изплува от залива
антична и гола.
Потръпва от бриза и търси топло рамо
със плахи очи.
Като птиче се свива, щом я докоснеш
и отлита... опиташ ли да я присвоиш...
Тя е лятната буря, дето те буди нощем,
муза, за която готов си
да извършиш велики дела...
Изпълва платната ти и още, и още
да кръстосваш морета - като в пиратски роман...
Има седем живота, но е толкова крехка,
че се чупи по-лесно и от стъкло.
Лепи се трудно, нужни са вечери
с безкрайни ласки и вино добро...

Тя изплува от залива антична и гола,
докосва те с поглед без фалш и каприз.
Ако разтвориш обятия - знай, че ще може
да дойде със теб на остров Капри...