Тази вечер има пълнолуние...
Ще мигнем ли?
Та ние си будуваме достатъчно и без него...
Безсъниците си с желания преплитаме
и шепнем имена и мрачни нежности...
За пълнолунието - казах ти...
Че те обичам?! -
май забравих...
Но... знам, че думите усещаш в дъха ми.
Задържам го до невъзможност и после -
правя облаче с косата ти...
Горещо ми е! Може ли
нощта да пусна през прозореца?!...
И планината?!
Но планината - виждам - те тревожи...
Боиш се сякаш да не се изгубя в нея...
И луната се промъква...
Играе върху белите ни кожи...
Помогни ми! Най-после помогни ми
да заспя... до тебе!...