Постинг
25.08.2019 12:36 -
Първи урок по самота
Запленен от нямо безделие
пазачът на фара сънуваше често
непознати сънища и чужди любови...
Сутрин ръцете му пилееха нежност,
натрупана в самота...
От ръба на надеждите
душата му с благодарност целуваше изгрева
и земно щастлива
се къпеше в пурпур и малко оранж...
Той, пазачът, си имаше минал живот,
за който разказваше кротко на вятъра.
Във него се смесваха бурно
много слънца и дъждове.
Като чайки кръжаха мечтите подпухнали -
неустоими и невъзможни -
и се разтваряха във простора -
бели, изгубени облаци в тъжно небе...
Във уюта на своите бръчки и белези
криеше приказки, неразказвани никому досега.
Всяка нощ ги дописваше - преди да задреме -
с тирета и точки върху лъча светлина...
Четяха ги само уморените кораби
и посвоему ги разказваха на света...
Те, корабите -
не обичат да чакат дълго на котва
и щастливо преминават
далече от всеки фар...
А пазачът на фара всеки ден
събираше по скалите
люспи от отминали щастия...
пазачът на фара сънуваше често
непознати сънища и чужди любови...
Сутрин ръцете му пилееха нежност,
натрупана в самота...
От ръба на надеждите
душата му с благодарност целуваше изгрева
и земно щастлива
се къпеше в пурпур и малко оранж...
Той, пазачът, си имаше минал живот,
за който разказваше кротко на вятъра.
Във него се смесваха бурно
много слънца и дъждове.
Като чайки кръжаха мечтите подпухнали -
неустоими и невъзможни -
и се разтваряха във простора -
бели, изгубени облаци в тъжно небе...
Във уюта на своите бръчки и белези
криеше приказки, неразказвани никому досега.
Всяка нощ ги дописваше - преди да задреме -
с тирета и точки върху лъча светлина...
Четяха ги само уморените кораби
и посвоему ги разказваха на света...
Те, корабите -
не обичат да чакат дълго на котва
и щастливо преминават
далече от всеки фар...
А пазачът на фара всеки ден
събираше по скалите
люспи от отминали щастия...
Няма коментари