Този юнски безгрижен вятър
размъти задълго ума на вълните.
Колко им трябва на жени без характер
с бели фустички, от прибоя ушити ..

Огризки тъга, умрели медузи и водорасли
сервират на пясъка с копнеж безпардонен,
полюшват доволно две скучаещи яхти
и настървено облизват гладките бордове...

Спасителят смръщен си прибира доспехите,
във новата кръчма подреждат маси...
Приглушено от някъде дочува се песен -
съчинена набързо от фаропазача...