Добър вечер, Приятели!

Но сам не знам дали е добра.

Как сте? Още ли виждате под клепачите пътища?

Знам, знам - в хралупите на душите ви

зимен сън спи радостта,

а нежност напира в сърцата и ви е тъжно.

Често, често сънувате вик на тромпет

как разкъсва нощта

и разголва мечтите натрупани - почти до сбъдване.

Налейте по глътка от мене. Наздраве! -

пък след това

ще ви кажа за какво съм дошъл и си тръгвам.

Както казах в началото -

не знам дали е добра.

На вечерта се връщам - дано не е от последнитe!

Лош вестоносец съм,

зная съдбата си и скланям смирено глава,

ако решите, че трябва - възкресете митологемата.

Защото дойдох да ви кажа,

че след есента

хаос настъпи и светът се изпълни с човекопиявици.

В магазина на делника неочаквано свърши смеха,

само сол от горчиви надежди

остана по празните лавици.

Как ще се гледаме смръщени!

Нас ни свързват толкова много щастливи дела.

Ами децата ни –

нали ще отраснат груби и озлобени....

Непознали веселбите на лятото,

въздишките на есента.

Не! Не! Вземете живота ми!

Такова бъдеще не е за мене...